Проект 32: Винарска изба

., УАСГ, София

за проекта

Представеният проект представлява комплекс, състоящ се от основна производствено- складова сграда, с обществено- обслужваща част свързана с павилион за дегустации, функционално и композиционно обединени с архитектурно-строителен елемент (тип пергола).

Отделно са разразботени и три къши за гости.

Избрах тази тема тъй като винопроизводството е традиционна индустрия в България. Технологията на винепризводството е следната:

Приемане и преработка на грозде, производство и съхранение на вино, съзряване на вино в бъчви, бутилиране, и изнасяне на готовата продукция.

Теренът, избран от мен  се намира в Южна България между селата Карабунар и Бошуля,  област Пазарджик.

Той е част от предимно производствена зона.

Релефът е основно равнинен с наклон на терена  към южната част на имота, където в най-ниската част предвиждам да бъде разположена пречиствателна станция.

Пречистената вода ще бъде използвана за поливни нужди.

Ситуационното решение е разработено на базата на технологичния процес.

Производствената сграда е правоъгълна и ситуирана надлъжно на УПИ.

Стопанският двор е разположен надлъжно на сградата и е вкопан на – 1.20м спрямо нивото на сградата. От него се осъществява внасянето на гроздето и изнасянето на готовата продукция, посредством шлюзове без товарна рампа.

Входът за товарни автомобили е решен от двете прилежащи улици.

В северозападната част  на имота е ситуиран паркинг, съобразен с изискванията за брой паркоместа.

В близост до него е разположен главния вход, от който се влиза в обществено- обслужваща зона.

Съгласно заданието са направени 3 къщи за гости и павилион за дегустации. Те са обвързани в цялостен комплекс с винепроизводството.

Конструкцията на производствената сграда е сглобяема стоманобетонова с предварително напрегнати елементи. Административната сграда е решена със същата конструкция. Като за междинното ниво са използвани  стоманобетонови подови панели.

Покривът е плосък решен с двойно Т стоманобетонови панели разположи под наклон.

Избора на конструкция е съобразен с изисквания на производството ( микроклимата и отделянето на газове).

При избор за обемно-планировъчна структура съм избрала правоъгълен издължен паралелепипед, тъй като е най-технологична за производството форма.

При решението за фасадите и интериора избирам да използвам естествени материали. Изборът за това е повлиян от заобикалящата среда – лозя. Водещите материали, които използвам са дърво, камък и стъкло. Те   участват както в екстериора, така и в интериора.

Камъкът е оформен като габионни стени, които в съчетание със стоманобетонните панели позволяват поддържане на необходимия за производството микроклимат.

Освен камъка използвам и дърво  за по-хармонична връзка с околната среда.

Въвеждам материала чрез дървената пергола, която се явява и екстериорен, и интериорен елемент.

Дървото участва и  във фасадното решение на обществената сграда, под формата на жалузи.

Те продължават вертикалното членение което задава конструкцията на перголата.

В интериора на фоайето съм търсила връзки с околната среда.

Таваните са решени с висящи дървени летви, а настилките са  в съчетаване на гранитни плочи с декинг.

В интериора за включени габионни стени и кашпи както и зелени стени.

Предвидила съм и богато парково озеленяване и открити пространства с цел да се използват за различни дейности- частни и публични събития.