Проект 3U: Центровете на градовете в Централна и Източна Европа през ХХ и началото на XXI век.Примерът на София и Краков

., УАСГ, София

за проекта

Центровете на градовете в Централна и Източна Европа през ХХ и началото на XXI век. Примерът на София и Краков

Дипломант: урб. Елена Н. Стоянова

Дипломни ръководители: доц. д-р. арх. Ясен Кьосев , катедра „Градоустройство“, АФ,  УАСГ,

проф. д-р инж. Арх. Богослав Подхалонски Политехнически университет Краков, Архитектурен Факултет; Катедра „Градско и регионално планиран“е (обмен по програма Еразъм+)

Консултант: д-р инж. арх. Агнешка Войтович-Вробел Политехнически университет Краков (обмен по програма Еразъм+)

Дипломният проект е разработен през зимния семестър на 2018-2019 академична година в  Politechnika Krakowska im. Tadeuezsa Kosciuzski – обмен по програма Еразъм+. 

Дипломната разработка разглежда развитието (историческо и днес) на Краков и София - два града останали от източната страна на желязната завеса и част от ЕС в наши дни и търси паралели между тях. В някои аспекти, паралели почти липсват, в други те са налице. Трудът се фокусира върху съвременното ползване и застроената среда на четири зони в двата града –  два обхвата в София и два - в Краков.

Разработката сравнява развитието, разрастването и градоустройствените проблеми в двата града. Проучени са добри примери в Краков и в други градове, които биха били подходящи да се приложат в София.

Дипломната работа предлага намеса в централната част в София – Пространство на ниската скорост (Woonerf - споделено пространство южно от бул. "Патриарх Евтимий"; северозападно от бул. "Левски" и североизточно от бул. „Скобелев“) – интегриран подход за подобряване на достъпността и мобилността в градската среда, преодоляване на проблемите породени от прекомерното използване на автомобилите и опазване идентичността на това място. Целта е да се въздейства едновременно на следните нива:

• Организацията на движението –  даване приоритет  на конкретни видове движение в избраното пространство – различно за улиците от първостепенната и второстепенната улична мрежа; подобряване на градския транспорт и нововъведения за София по отношение на устойчивата мобилност (публични велосипеди и споделено пътуване);
• Физическа среда –създаване на условия за друг вид организация на движението обособяване на ансамбли в зоната за намеса с характерна среда и сходно застрояване (характер, период, стилово единство и др.);
• Местен бизнес и оживено пространство  – предлагане на нови функции за изоставените сгради (много от които са с висока културна стойност или НКЦ) и използване по нов начин на уличното простраство;
• Социален аспект – популяризиране на идеите за устойчива мобилност сред ползвателите на пространството за намеса чрез информационни кампании и събития; спечелване на гражданите като сътрудник при намесата; „обезщетение“ за засегнатите от намесата (отстъпки от цената на абонамента за градска транспорт и общински велосипеди); в дългосрочен план социално отговорна общност.

В градската среда проблемите са комплексни и не бива да бъдат решавани за малка зона, заградена от три булеварда. Но когато подходът е иновативен – не прилаган до момента в тази страна, е допустимо намесата да бъде приложена като пилотен проект в малко пространство и да се следят резултатите. По този начин се черпи опит за бъдещи намеси в по-голям мащаб.